НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 01:00 ч.

156

Журналистът Жозе Естебан Муня (Jose Esteban Munoz) нарича това queer temporality — съпротива срещу правата линия. На теория, програмата трябва да коригира неравенствата, като предоставя ресурси на артисти от цветни и маргинализирани общности. Този филтър е особено жесток за жените, които често трябва да съчетават грижите за деца и кариерата.

Костадин Новаков | 17 Септември 2025, 23:10 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Преди около десетилетие, на едно благотворително събитие, срещнах директор на резиденция в Бруклин, който ме посъветва да кандидатствам за стипендия Van Lier (Ван Лиър). Тогава бях в процес на възраждане на своята практика и жадувах за напредък. След като събрах документите, натиснах "изпрати" с надежда, която поддържа артистите между "да". Реакцията беше бърза и безмилостна: бях дисквалифициран, защото бях "твърде стар". Не по години, а буквално седем дни по-стар. Това беше момент на абсурд, който разкри по-голяма истина. Времето, което ни дисциплинира, определя кой е "на път" да се развие, кой получава ресурси, а кой е изхвърлен. В културата, теоретикът Елизабет Фрийман (Elizabeth Freeman) въвежда понятието "хрононормативност" — как доминиращата култура организира живота в линейни етапи. В изкуствата, това е conveyor belt, който ни казва да сме "на път" към 30, "в средата" към 40, и "късно" към 60. Ако изпуснеш времето, системата не знае какво да прави с теб. Тази концепция е особено релевантна за артистите, които често живеят в несинхрон с времето — не само заради сексуалността или пола, а заради отказа от нормативните часовници. Начинът, по който започваме, се променя, сменяме медии, паузи за грижи или семейство. Нашите времеви линии са циклични, асинхронни, извън синхрон.

Журналистът Жозе Естебан Муня (Jose Esteban Munoz) нарича това "queer temporality" — съпротива срещу правата линия. Въпреки това, институциите настояват за строго спазване на хрононормативността. Те налагат възрастови лимити, дефинират категории неясно и награждават тези, които следват сценария. Пример за това е програмата Van Lier, създадена чрез наследството на Едуард и Сали Ван Лиър (Edward and Sally Van Lier). Тя е насочена към млади професионални артисти от исторически подпредставени групи в Ню Йорк. Възрастовият диапазон е 18-30 години, като всяка организация, която управлява програмата, строго го спазва. Това не е случайно, а е резултат от донорските намерения. И тъй като фондът трябва да ги спазва, правилата трудно ще се променят. Това е застинала благотворителност, която не отразява реалността.

На теория, програмата трябва да коригира неравенствата, като предоставя ресурси на артисти от цветни и маргинализирани общности. На практика, обаче, това означава, че когато аз се върнах към изкуството, вече бях "прекалено стар". Тези правила не са изолирани; те се вплитат в по-широката система, която определя кой има право да бъде "на време". Решението на Върховния съд за отмяна на афирмативната акция (affirmative action) вече доведе до намаляване на приемането на черни студенти в университети. Това влияе и върху изкуствата, тъй като елитните програми са основен вход към резиденции и стипендии. Ако по-малко черни студенти влязат там, по-малко ще имат шанс да се впишат в тези времеви рамки. Това засилва политиката на уважение към "правилния" път, който много артисти не могат да следват. В резултат, тези филтри изключват много талантливи хора, които не следват стандартната линия.

Този филтър е особено жесток за жените, които често трябва да съчетават грижите за деца и кариерата. В много области, като изследвания или наука, вече признават, че родителските отпуски и грижите трябва да паузират "часовника". В изкуствата, обаче, това все още не е прието. Артистите, които се отклоняват от стандартната пътека, често се наказват, вместо да бъдат подкрепяни. Езикът също играе роля: категориите "на път", "средна кариера", "късна кариера" звучат неутрално, но всъщност са гъвкави и често се прилагат селективно. Те създават илюзия за справедливост, докато всъщност служат като бариери.

Различните програми показват, че има алтернативи. Например, MacDowell (Макдауел) няма възрастов лимит и оценява само качеството на работата. В други, като Burke Prize (Бърк Приз), възрастовият диапазон е по-широк — до 45 години, като това признава, че някои практики се развиват по-бавно или по-нестандартно. Има и програми като Stoneleaf (Стоунлий) и Wassaic Project (Васийк Проект), които включват семейни резиденции и грижи за родители. Тези модели показват, че възрастови ограничения не са неизбежни. Те са избор, който институциите могат да направят.

Общият извод е, че хрононормативността е културно наложена, а не природна закономерност. Тя privileжира онези, които следват "правилната" линия, и изключва останалите. Артистите, обаче, винаги са показвали, че има други начини да живееш във времето — да се връщаш, да сменяш медии, да се събираш отново. Те се появяват на различна възраст, в различни етапи. Ако изкуствата искат да бъдат истински справедливи, трябва да признаят това и да създадат структури, които отразяват сложността на артистичните животи. В противен случай, ще продължаваме да гледаме само на оптиката, а не на реалността.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Под прожектора

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

На улиците около Бруклинския военно-морски завод (Brooklyn Navy Yard) се разгоряха страстни протести. Група активисти се опитаха да блокират входовете, изразявайки недоволство срещ ...

През 2006 година, при разговор със Стивън Уестфол (Stephen Westfall), той разказа за своето дългогодишно влечение към възможностите на изкривената мрежа. Тогава той свързва Агнес М ...

От години насам интересът към живота и творчеството на Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat) остава жив, въпреки че за новия биографичен филм „Само Живее“ (Samo Lives) няма много ...

Месец преди откриването на Frieze London и Frieze Masters, организаторите разкриха какво ще представят някои от изложителите в своите щандове. Двете събития, които ще се проведат е ...

В Коръл Гейбълс, Флорида, произведение на венецуелския художник Карлос Крус-Диес (Carlos Cruz-Diez), което украсяваше пешеходна пътека, беше премахнато вследствие на нова заповед о ...

               

На улиците около Бруклинския военно-морски завод (Brooklyn Navy Yard) се разгоряха страстни протести. Група активисти се опитаха да блокират входовете, изразявайки недоволство срещ ...

Един от изчезналите видове манганов син цвят се оказа ключов елемент в създаването на шедьовъра на Джаксън Полък (Jackson Pollock) от 1948 година, номер 1А. Това платно, разпръснат ...

В последните години цените на произведенията на млади и нови художници станаха обект на ожесточени дебати. Много от участниците в арт пазара смятат, че цените са значително завишен ...

Настъпването на есенното равноденствие винаги носи със себе си усещане за преход и ново начало. В този момент светът бавно се променя, като се готви за по-дългите нощи и по-студени ...

След дългото, дъждовно лято, културният пейзаж край американският залив започва да се събужда от летаргията си. Галериите и музеите се връщат към живота си, като предлагат нови изл ...